„Танцът е..“ представлява поредица статии, които събират мислите на различни хора по отношение на танца. Идеята й е да даде израз на това трудно уловимо от мрежата на символния език усещане за живота – страстта и удоволствието да танцуваме.
Думите в тази първа част са на професионалисти в сферата – танцови изпълнители, преподаватели и хореографи.
„Tанцуването е тотален пример за занимание и изкуство, носещо щастие и пълнота, защото то може да съчетае директно формата и съдържанието. Само и единствено в лоното на танца формата и съдържанието не са си далечни и нашето усилие да ги обединим е само въпрос на искреност. То е артикулиране на действителността и представата ни за нея без посредници като език, логика, култура и т.н., тоест в своята първичност то се изразява плътно и достатъчно, без нужда от контекст и условност. При танцa самият код, самият жест е вече изразяване, е вече действителността на това изкуство, а не кодът да е условието, през което трябва да пропътува смисълът. Доколкото той е Първично Осмисляне на действителността (колко неслучайно тези две понятия се съчетават по повод танца), той е абсолютно необходимо зародил се начин да работим с енергията си и от това да сме щастливи.“
„Танцът е много хубаво нещо. То е да си там и да мърдаш. Дори като си неподвижен, пак мърдаш. То сърцето ти подскача отвътре и пее и ти е едно такова хем приповдигнато и светло, хем спокойно, понеже си жив, иначе не можеш да мърдаш, ако си умрял, все пак. И освен това ти е хубаво, понеже да се движиш е най-хубавото. Абе, една хубавина ми е думата. Демек ако мърдаш, понеже отвътре ти иде и не можеш да не го направиш, значи танцуваш, понеже искаш, понеже чувстваш, понеже дишаш. Танцът идва отвътре навън, а не отвън навътре, те учените хора по ги разбират там възвишените работи, обаче за мен си е съвсем простичко. Ха обяснявай любов какво е. Е то танцът е любов, бе. Ходи го обясни. Другото е парлама и гимнастика. Душичката е важна. Без душичка танц няма. А движение с душичка и хоп, танц.“
„Танцът ме е вълнувал много преди да вляза в залата и да разбера какво е техника, клас, стойка, ритъм, темпо... като бях малка, беше просто вдъхновение да имитирам тази енергия, която кара танцьорите да се движат, а публиката да не отделя очи от тях, дори и тя да беше само майка ми в хола в неделя вечер преди Сънчо.
Танцът бе и е възможност - да откриеш себе си пред другите и същевременно да сложиш маска и да не бъдеш съден. Възможност да експериментираш, да изследваш, да демонстрираш, да бъдеш свободен или ограничен в собствените си страхове. Възможност е да преодолееш себе си. Той задоволява много нужди. За мен много често е "начесването" на егото - всички те гледат, желаят те, изследват те и по този начин създават едно особено енергийно поле, което може да изпиташ само там "на сцената, в мрака или под светлините на прожекторите". В танца трябва да стъпиш чист и освободен и тогава той показва един нов свят. Не знам дали емоцията движи танца или танцът движи емоцията, но те не могат едно без друго. Минавайки през различни стилове, разбрах, че техниката е необходима за танца като думите за говора, но без "фийлинг" не можеш да напишеш бестселър, а само текст на чалга песен или беден провинциален рап -всички го разбират и припяват, но никога няма да настръхнат или пуснат сълза, да изградят връзка и да дадат на изпълнителя онази мистична енергия. Танцът не е изкачване на стълба към някаква слава и величие, а отваряне и затваряте на врати, пропадания и летеж.“
„Танцът винаги ме е карал да се чувствам като прохождащо дете - смело и нескопосано и с много лоша координация. Защото танцът е необятен и непокорим. Никога не можеш да си достатъчно добър. Това чувство много ми помага в моментите, когато си мисля, че съм голяма работа и много ме бива. Това сигурно е така, защото изобщо не мога да танцувам. Тези, дето ги бива, сигурно се чувстват по-различно.“
„Творчеството е тайнствен вътрешен процес, който остава затворен за ценителя. Не можем да видим как Микеланджело е творил. Само можем да си представим самия процес на великите художници и скулптури, докато при танца ни е дадена уникалната възможност да станем свидетели на създаването на шедьовър, жив шедьовър, случващ се пред очите на публиката. И все си мисля, че танцът е състояние на духа и е заложен в нас като първично изразяване на емоцията, така, както усмивката, просто някакъв жест на радост или на друго емоционално състояние. Разбира се, говоря за най-първичното му съществуване вътре в нас, а не за обиграните и велики виртуози в балета, например. Танцът се е развил много през годините в хилядите прашни зали по света, но мисля, че преди да влезе в залата и операта е излязъл от нас самите. С терапевтичното си свойство, танцът става като наркотик за танцуващите, танцът може да лекува, всички го знаем и затова танцуваме.“
“За мен танцът е вдъхновение, усещане, ритъм и начин на живот. Научиш ли се да разбираш и комуникираш чрез танц, научаваш много повече за движението, като такова, във всички негови форми, получаваш различен вид естетика и възприятие за пространството.”
“Tанцът за мен е като въздуха. Без него няма живот. Започнеш ли веднъж да танцуваш, то е завинаги. Тялото и душата страдат, ако ги лишиш от него. Танцът е любов!”
По идея на Жени Петрова, 26.05.2015
| < Предишна | Следваща > |
|---|