„Танцът е..“ представлява поредица статии, които събират мислите на различни хора по отношение на танца. Идеята й е да даде израз на това трудно уловимо от мрежата на символния език усещане за живота – страстта и удоволствието да танцуваме.
В първата част мислите бяха на професионалисти в сферата. Думите този път са нa любители, на които явно само мисленето за танца разбълбуква силно въображението. Вижте колко разнообразни интерпретации на усещането си за любимата магия дават те.
Поетично-любовна:
“Танцът е целувка с пространството.“
Необяснимо-влудяваща:
„Това усещане не може да се обясни, емоцията няма как да бъде облечена с думи. Ако можех да го разкажа, нямаше да мога да го изтанцувам. Магия, докосване, дъх, любов, красота на извивките, с танца попадаш в необяснимо измерение, където участваш само със сърцето. Често полудяваш.
И като се погледнеш в огледалото всичко приключва, магията изчезва.“
Празнично-терапевтична:
“Танцът, това е, когато душата ми празнува, а тялото ми се движи свободно, хаотично. Когато музиката е непозната – импровизира, когато е позната е по-лесно, а понякога следва стъпки, които някога е учило или видяло. Това е усещане, което не можеш да опишеш с думи, а в същото време говори толкова много. Танцът притъпява болка, разочарования и те издига на едно друго ниво, по-възвишено. Кара те да бъдеш щастлив, да си влюбен. Да си влюбен в танца!”
Освобождаваща:
“Танцът за мен е чувство на безгрижие, свобода, магията да запълниш пространството с красота. Той е колаборация от общуване между душите на музиканта и танцьора, т.е. отражение на музиката в движение. Когато позволиш на сърцето да чувства мелодията и ритъма, но без да контролираш нищо, тогава разрушаваш вътрешните си бариери и предразсъдъци. Чрез танца можеш всеки път да си различна, да изживееш многообразието – веднъж да си дръзка, а след това срамежлива, след това огнена и нежна.
Когато танцувам аз загубвам спомена за деня, годината, за мен е пътешествие към острова на насладата. Позволявам си да усещам музиката във всяка клетка, да разчитам езика й, да рисувам музика, да дам израз на свободата си. Така с времето започваш да се опознаваш чрез движенията, да се подобряваш, да чувстваш вътрешен стремеж да бъдеш по-добра версия на себе си.”
Пътешественическа:
“Танцът е.....моето околосветско пътуване. Когато танцувам затварям очи и правя плие в центъра на Катманду, а после с портдебра се пренасям на о.Галешняк в Хърватска...през дясно рамо се прехвърлям до високите скали на Йосимити парк в Щатите....Отварям очи и пак тичам към другия край на залата в присъствието на всички онези пътешественици .Танцът те прави един истински откривател..всяка твоя стъпка очертава контурите на нов контитент и нивото на водата...влизаш в пещери, гмуркаш се в океани и населваш нови земи ..онези земи вътре в теб, чиято музика никога преди това не бе долавял, а и глухите чуват.”
Невидимо-делфинска:
“Танцът е вълна от емоции, която те залива неочаквано и иска да твори движения в теб и чрез теб. Импулс роден от една особена мистериозна и невидима сила, която те жегва отвътре, понякога в стомаха, понякога в сърцето, а понякога цялото тяло и необуздано, неконтролируемо напира да се разлее във форми. Не знаеш защо и как и откъде идва, само знаеш, че си задвижен и обладан дотогава, докато тялото ти остане без дъх и мускулите ти отчаяно молят за още кислород. После се събуждаш като от сън и осъзнаваш, че два часа са изтекли като две секунди, имаш толкова ендорфини, серотонини и делфини, че обмисляш възможността да отвориш дарителска банка, а умората се трансформира в приятна зависимост без летални последствия. И така до следващия път!”
Аналитично-мотивираща:
“Танцът е… игра, изкуство, спорт, радост, съблазняване, освобождаване, забравяне, намиране. Танцът е изразно средство на нас самите. Танцът има потенциал да бъде всичко.
Когато танцуваме ние се сблъскваме с нашите вътрешни граници, ние общуваме със себе си, тялото ни говори. Ако обърнем внимание ще го чуем и ще осъзнаем собствените си ограничения, както и безкрайния си потенциал, който ни подсказва, че границите могат да бъдат надскочени.
Танцът е тренировка на тялото, ума и духа. Доказано е, че физическото движение развива центровете в мозъка и тренира мисълта ни. Танцът е и социален, той ни помага да комуникираме с другите и чрез него да градим увереност. Танцът може да ни научи да сме меки, да се доверим на партньора си или да сме твърди и да поемем инициативата, да сме упорити и да постигнем целите си. Танцът е тренировка на емоцията и характера.
Танцът както и живота е това, което ние решим, че искаме да сбъднем.
Нека си позволим и поискаме да бъдем!”
Проникновена:
„Танцът е начин да си спомниш кой си.“
Derida Dance Center, 4.06.2015
| < Предишна | Следваща > |
|---|